Замисляли ли сте се колко често се обръщаме към изграва или залеза и просто му се наслаждаваме без да мислим за тревоги и какви ли не други грижи....
***
Мисля че много малко хора днес го правят и много малко пък от всички останали /включително и аз/ бихме си признали колко сме забравили малките радости в живота...
***
Скоро гледах един клип на мой много близък приятел, койте беше само от картини на изгреви и залези, и осъзнах колко съм се отдалечила от истинския живот, а именно да ставам сутрин и да посрещам изгрева, да слушам малкото останали прици в града и на тишината, която се стели в ранните часове на деня, малко преди изгрев.
***
Преди година-две ставах изпълнена с енергия и бързах да посрещна лъчите на зората и да се насладя на тишината и чистия въздух в града. Боже колко отпускащо беше и винаги бях отпочинала и готова за тежкия ден.
А сега едвам се вдигам от леглото и се мръщя на всико, даже и на слънцето, че пече...
Колко жалко не мислите ли?
***
Какво става с нас ХОРА?
Защо не се борим да запазим тези мигове?
Къде изчезна радостта от живота?
Само работа, излизане с приятели и отпускане на дивана през телевизора ли ни остана като малки удоволствия?
Защо забравяме все по-бъзро природата и нейната красота?

.....
P.S. Разбирам България да беше някоя пустиня само с каманаци и бръмбари, а тя е като земен рай с растителността, която имаме, но за жалост не пазим и се стремим да застроим......Жалко не мислите ли?

Нека ти. Хубаво е. И не отнема много време. Не е нужно да се правиш на навик, но си гепирай моменти като тези. В тях си истински лек :)