Постинг
14.09.2010 23:11 -
Как се изгубих в Рим
Автор: marin4ety
Категория: Туризъм
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2010 17:19
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 15.09.2010 17:19
В началото на месеца бях на екскурзия до Рим-вечния град.
Всичко беше организирано през деня и до обед се разхождах с групада и гида.
Следобеда на 2-я ден си бях хванала картата на центъра на Рим и си бях набелязала няколко места да посетя, които не влизаха в организираната обиколка. Разбира се фотоапарата ми не спираше да щрака фасади, фонтани дори се снимах с няколко засукани италианци....дори ме покани единият да изляза вечерта с него...та това е друго. Но за зла участ по едно време бях на площад Испания, а в следващия момент се намирах в една улица / пак заобиколена само с високи сгради и без пролука между тях /.
Разбира се започнах да търся на някоя сграда кое е името на уливата, но пак нямаше име и си казах да се връщам на зад, все ще стигна до площад Испания....
Уви....омотах се като мишка в лабиринт търсеща сиренце....смешно, но и трагично.
Казах си, че няма да се панирам, и че ще изляза от лабиринта и няма да изпусна сиренцето....
Завивах ту на ляво, ту на дясно, накрая се озовах пред една огромна сладкарница, в която имаше поне 100 вида сладолед и какви ли не бонбони....
Бях намерила сиренцето, но имаше вкус на сладолед.... (h)
Сладкарницата се оказа на 5 мин от Пантеона и бях много щастлива, че знам къде се намирам на картата....
Смешното е, че на сладващия ден ни заведоха там, а аз само се подсмихвах тайнствено и всички се чудеха......
Освен сладкарницата разгледах и Пантеона на лунна светлина, дори и влязох вътре с някаква група за нощни разходки и не ме таксуваха.....
Там пък се запознах с един български студент, който учи във Ватикана, и след обиколката на Пантеона той реши да остане с мен и да вечеряме. Много интересна натура се оказа. А поканата за вечеря беше, защото съм българка и му било домъчняло за Българи. От 3 години не се е връщал и все още поддържаме връзка.
От цялото премеждие си извадих поука да се губя по-често в центъра на Рим, но и да гледам къде вървя. Живеем в опасен свят все пак ....
c(:
Всичко беше организирано през деня и до обед се разхождах с групада и гида.
Следобеда на 2-я ден си бях хванала картата на центъра на Рим и си бях набелязала няколко места да посетя, които не влизаха в организираната обиколка. Разбира се фотоапарата ми не спираше да щрака фасади, фонтани дори се снимах с няколко засукани италианци....дори ме покани единият да изляза вечерта с него...та това е друго. Но за зла участ по едно време бях на площад Испания, а в следващия момент се намирах в една улица / пак заобиколена само с високи сгради и без пролука между тях /.
Разбира се започнах да търся на някоя сграда кое е името на уливата, но пак нямаше име и си казах да се връщам на зад, все ще стигна до площад Испания....
Уви....омотах се като мишка в лабиринт търсеща сиренце....смешно, но и трагично.
Казах си, че няма да се панирам, и че ще изляза от лабиринта и няма да изпусна сиренцето....
Завивах ту на ляво, ту на дясно, накрая се озовах пред една огромна сладкарница, в която имаше поне 100 вида сладолед и какви ли не бонбони....
Бях намерила сиренцето, но имаше вкус на сладолед.... (h)
Сладкарницата се оказа на 5 мин от Пантеона и бях много щастлива, че знам къде се намирам на картата....
Смешното е, че на сладващия ден ни заведоха там, а аз само се подсмихвах тайнствено и всички се чудеха......
Освен сладкарницата разгледах и Пантеона на лунна светлина, дори и влязох вътре с някаква група за нощни разходки и не ме таксуваха.....
Там пък се запознах с един български студент, който учи във Ватикана, и след обиколката на Пантеона той реши да остане с мен и да вечеряме. Много интересна натура се оказа. А поканата за вечеря беше, защото съм българка и му било домъчняло за Българи. От 3 години не се е връщал и все още поддържаме връзка.
От цялото премеждие си извадих поука да се губя по-често в центъра на Рим, но и да гледам къде вървя. Живеем в опасен свят все пак ....
c(:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 11
Архив